Книжно: На по книга, две

  Много е странно усещането, когато излезеш от паяжината на „добра книга”. Слагам кавичките, защото напук на всички литературни правила и цензи, в крайна сметка съдник в тези решения се оказва сърцето. А „Шестият пръст” на Деляна Манева успява да напипа точно тази „струна” (нали все това търсим). Да бъде „роман за душата”, но не в преекспонираната му роля и без да се стреми да бъде ГБГ (Големия български роман). А междувременно и повод да си кажем някои позабравени истини. Лесно е да се припознаеш или да се отграничиш от героите на този роман. Всеки един от тях е бил онзи шести пръст, който обичаме или искаме да ампутираме. Козметична процедура, не е болезнена, но пък напомня за себе си дълго. Без значение дали говорим за 16-годишния Павел Роглев, който е „изкоренен” от малкото градче и вече е Паул (а там, в Германия-та, е много лесно да си Паул и да скриеш Павел-а в теб), за фаталната Ева – първата жена, но и смъртта (по Паул Целан), за пропилия се и отнесъл се в свой свят Люб