петък, 29 декември 2017 г.

„Мечокът и Славеят“ от Катрин Арден – приказка отвъд клишетата

катрин арден
„Мечокът и Славеят“ от Катрин Арден (изд. Orange books, 2017 г.; превод: Ангел Ангелов) е абсолютно клише.... поне що се отнася до фразата „не съди книгата по корицата“.
Нямам идея дали зовът на носталгията, магията на руските степи, или тази на Василиса Петровна ми повлияха така, че да ме държат будна до два и половина през нощта, скрита под завивките и с усещането, че пак съм на десет.

                 „Мечокът и Славеят“ няма как да не изкуши българския читател с добре подбрания мизансцен на действието – земите на княз Пьотр, запокитени в севера на огромната средновековна Рус. Далеч от пищния свят на Москва, на битки между ханове и княза и там, където християнството още битува със старите вярвания.

                Василиса е най-малката и непокорна дъщеря на Пьотр. Макар раждането ѝ да е да е белязано от настъпилата смърт на майка ѝ, малката се радва на обичта както на баща си, така и на по-големите си братя Саша, Коля, Альоша, сестра си Оля, както и неуморната бавачка Дуня. Тя е своенравна, палава, но междувременно с това великодушна и грижовна.

                Всичко се променя в момента, в който Пьотр решава, че трябва да се ожени повторно, но мащехата на Василиса, дъщерята на велик владетел, не приема добре заварената си дъщеря.  Учудващо, „Мечокът и Славеят” надскача и този добре познат мотив за злата мащеха, надграждайки образа на Ана – някъде между обърканото и уплашено момиче и властната матрона, тя остава до края на творбата противоречив и неедностранчив образ.

Русалки, домовои, говорещи животни, персонификация на сезоните и много магия – от традиционна приказка „Мечокът и Славеят” плавно преминава в напрегнато фентъзи.  Характерните мотиви от руския фолклор, изборът на имена на героите и пространства са допълнени от динамика и непредвидимост на действието, а това превръща творбата във „вкусна” и сочна приказка, в която почти нищо не е черно и бяло.

Образът на свещеника Константин, пристигането на който в дома на Василиса предизвиква неочакваните обрати, както и тези на Ана – „злата” мащеха и на Альоша – братът, който остава в дома, са светлосенките, които придават плътност на сюжета, а сблъсъкът на старите вярвания с „новата” религия повдига доста въпроси що се отнася до християнската традиция и набожността на славянските народи.

Минус на романа беше стилът на Арден, която сякаш непрестанно се разкъсваше между съвременното звучене на YA литературата и линията на класическите приказки, но тъй като краят на книгата обещава продължение, да се надяваме, че това ще се промени. 

                В крайна сметка, „Мечокът и Славеят” все пак е приказка и предлага утешение. Това е начало на една  tabula rasa, черна дъска, върху която не е ясно какво ще бъде изписано.  В около 300 страници Катрин Арден успява да прелети над историята, да обедини вярванията и да осъществи духа по един магичен начин. Така че очаквам с нетърпение част втора от тази сага на вълшебството.


                  Комплименти на Orange books за красивото издание!

вторник, 12 декември 2017 г.

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА КНИЖНИЯ СТОПАДЖИЯ или 45-и Международен панаир на книгата

международен панаир на книгата
„Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце.
Около това слънце, на разстояние приблизително деветдесет и два милиона мили, обикаля една съвсем незначителна, малка синьозелена планета, чиито обитатели — произлезли от маймуната форми на живот — са така изумително изостанали, че все още смятат електронните часовници за доста хитроумно изобретение.
Тази планета има — или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но...“ повечето бяха свързани  с шума на няколко разлистени страници. Или повече.
И докато светът  може и да е пред разпад, един малък Национален дворец на културата, в една малка столица, на една малка държава на тази съвсем незначителна, малка синьозелена планета  е отново почти цял.
И ето че един ден – един вторник – вратите на Рая се отворили и пред очите на нещастните хора се разкрили най-големи богатства.
Този разказ  за един ПЪТЕВОДИТЕЛ НА КНИЖНИЯ СТОПАДЖИЯ — „книга, която не е писана и никога не е издавана на Земята“, но съдържа най-пълна информация за 45-я Международен панаир на книгата!

„Сиела”, щанд №107

Изкушенията на този щанд са толкова големи, че не би било изненадващо, ако мнозина книжни „Жените на Варшава“ от Георги Марков и новия превод на първия, доста по-различен, роман на вечния Ерих Мария Ремарк – „Мансардата на бляновете“ – и двете по своему приказки на Шехеразада, но с фатален край – и се мине през зеленооката категоричност на „Пикник край пътя“ от Аркадий и Борис Стругацки, „Повелителят на мухите“ от Уилям Голдинг, та до rock ‘n’ roll откровението „Германия, мръсна приказка“ и ангелското откровение „Балада за Георг Хених“ от вечния Виктор Пасков.
стопаджии се заблудят и самозабравят на него. Като се започне от още топлите издания на

Не биха били за изпускане и цветната „Българите! Забравенитепостижения“ от Делян Момчилов и илюстрациите на Стен Дамянов, литературния феномен „Хавра“ от Захари Карабашлиев, „Последната територия“ от Момчил Николов, носителят на награда „Карнеги“ „Сол при солта“ от Рута Сепетис, а „Говори“ от Лори Халсе Андересен повдига възможно най-важната и
актуална тема в момента - нуждата да се говори за сексуалния тормоз смело и категорично.

Златни попълнения са и „Концлагерът „Белене“ 1949-1987 от Борислав Скочев, Джаз от портрети и сюжети“ от фината душа Веселина Седларска, която прави дисекция на българската душевност и журналистическото сърце, както и „Грехът на Лилит“ от Радко Пенев (малко а ла Дан Браун за разпускане).

„Агата-А”, щанд №Б10

„Край на играта” на Хулио Кортасар на този щанд ликвидира всякакви надежди за спасение от книжните лапи.













„Бард”, щанд №325


„Тайната история на Туйн Пийкс“ от Робърт Фрост – защото  всеки книжен стопаджия, пил
кафе с агент Купър, знае, че совите на тази планета не са това, което са, и е добре да имаш наръчник за справяне с мистерии под ръка.






„Еднорог”, щанд №308


 
През тази половина на годината „Еднорог“ винаги приготвят по една тухла за поддържане на “Невероятните приключения на Кавалиър и Клей”.
равновесието на раницата. Този път компания прави Майкъл Шейбон и неговата 






„Ентусиаст”, щанд №202


 „Събрани приказки и разкази”, том 1, на Ханс Кристиан Андерсен – с по една приказа за
всяка една звездна нощ.




„Ерго”, щанд №431


И докато  „Лед” на Яцек Дукай с чудната корица на Капка Кънева сковава книжните нощи, 
тренира ръцете и духа, няма виелица, която да уплаши.

Ерове”, щанд №417
От този щанд всяка книга подхожда на книжен стопаджия. Приключения за всеки ден, съчетани с полезни знания в областта на антропологията, екологията, историята, географията и други. Крадецът на орхидеи” на Сюзън Орлийн е най-новото им попълнение, което отвежда 
  Поддържам твърда препоръка за Змията и дъгата” на Уейд Дейвис!






Жанет 45″, щанд №326

„Седем кратки беседи по физика” от Карло Ровели, „Клубът на изчезналите видове” от Джефри Мур предстоят да бъдат открити, а  „Как спрях да крада” от Мария Донева – възприятни истории, които носят усмивка, докато принцеси, пиперки, рибки и русалки – както и „Марковалдо или сезоните на града“ от вечния Итало Калвино – всеки, който е запознат поне малко с творчеството на Калвино (гениалните „Ако пътник в зимна нощ“, „Космически комедии“, както и „Невидимите градове“, „Американски лекции“ и „Нашите предци“ са налични и на български) не би се учудил на елегантността и лекотата на този урок по реалност. Ако пък досега не сте се губили из вселената Калвино, то „Маркоалдо“ е едно добро начало. И помнете! Всичко е „Пушек, вятър и сапунени мехури“.
А „Тая земя, оная земя“ от Иванка Могилска и „Висока облачност“ от Оля Стоянова са най-хубавите сборници с разкази, на които един книжен стопаджия би могъл да попадне тази година! И никога, ама никога не подминавайки "Пропуснатият момент" от Йорданка Белева!



На щанда на „Жанет 45″ се шири и чудесното малко издателство „ICU“, които наскоро издадоха стихосбирката „Зелда“ на Елин Рахнев – поезия, музика,недоносена есен.
За онези непосилни „тонове есен“, които непрекъснато покачват „децибелите на тъгата ни“,
за онези мигове потапяне в задушницата на меланхолията, в която самотността не е непременно равнозначна на нещастие.
Внимание заслужава и „Американският любовник” на Роуз Тримейн, която, за жалост, май се появява на книжния пазар едва след панаира, но пък е хубаво да не я подминава човек в приключенията си.
И накрая завършва с „Бащите не си отиват“ – сборника, който със сигурност ще разплаче и най-закостенялите стопаджии.

Издателство за поезия ДА - щанд №Б19

Гостува в този рай и Клаудиу Комартин със стихосбирката „Кобалт“. Срещата е 16.12 на Щанда на Румъния. Междувременно при тях се намират и Йоан Ес. Поп „Адът без изход“.

Издателство „Аквариус“ - щанд №Б19


Едно от откритията тази година бяха „Канелените магазинчета“ на Бруно Шулц, както и „Санаториум Клепсидра“ – задължителните четива.

„Изток-Запад”, щанд №210

„Дуински елегии“ от Райнер Мария Рилке в елегантно двуезично издание с твърди корици са първата задължителна спирка на този щанд, следват го увлекателния разказ „Еуфория“ от Лили Кинг, която е вдъхновен от живота на Маргарет Мийд, „Ефектът Луцифер“ от Филип Зимбардо ( „тухла“, която обяснява защо жителите на тази планета често са нещастни и как добрите хора стават зли, разглеждайки един от най-популярните експерименти в историята на психологията).

„Колибри”, щанд №314
Преводът на „На ръба на света“ от Томас Пинчън – постмодерен разказ за Града, който никога не спи и знае всичко – е едно от литературните събития тази година, а индонезийската приказка „Хубостта е рана“ от Ека Курванян предлага едно различно лице на магическия реализъм.
Сред магическите карти на щанд 314 се намират и „Собствена стая“ от Вирджиния Улф, „Разкази“ от А.П.Чехов, „Познатият непознат“ от Труман Капоти, „Пясъчната книга“ от Хорхе Луис Борхес, „Последна любов в Цариград“ от Милорад Павич, „Двойникът“ от Жозе Сарамаго, „Повести от Белкин“ от А. С. Пушкин, „Казусът „Кукоцки“ от Людмила Улицкая.
Всеки уважаващ себе си книжен стопаджия, търсещ нестандартното, със сигурност очаква с нетърпение и „Речи против Катилина“ от лудата и чаровна Амели Нотомб.

„Критика и хуманизъм“, щанд

Кавафис и „Спомни си, тяло“ – меката отдалеченост на тази поезия няма как да не погали всяко стопаджийско сърце.


„Лабиринт”, щанд №108

  „Лабиринт” са гордите издатели на настоящия носител на Нобелова награда на планетаа Земя – Казуо Ишигуро, на техния щанд може да откриете неговите “Остатъкът от деня”, “Никога не ме оставяй” и “Погребаният великан”. Подходящ за всяка тиха утрин и умислена вечер.
А Нарине Абгарян продължава да сгрява сърца с нейните „Три ябълки паднаха от небето“, „Манюня“, „Хората, които са винаги с мен“ – магически реализъм по арменски.
Задължителни са и две любими приказки с прекрасни илюстрации – “Джуджето Дългоноско” на Вилхелм Хауф и “Даровете на влъхвите” на О. Хенри.

„Лист”, щанд №432



Млади, но в никакъв случай зелени – „Лист“ знаят какво да издават и го издават красиво. „Мама, аз и мама“ от Мая Анджелоу е последното попълнение, което спира всеки засилил се пътешественик от пътя му, а детската им поредица от знаменити писатели е завидна („Как Колето Панкин летя за Бразилия, а Петятя Ершов хич не вярваше“ от Данийл Хармс с илюстрации от Дамян Дамянов ще ви стане любима!)

„Парадокс”, щанд №Б11


Светлана Алексиевич  и нейните „Войната не е с лице на жена“, „Време секънд хенд“ и най-новата „Чернобилска молитва“ са първото нещо, от което всеки книжен стопаджия се нуждае.

„Софтпрес”, щанд №115


„Афиши в огледалото“ от Радостина Ангелова е заглавието, което се разходи по софийските улици от миналия век и избърса прахта на съвременните ѝ криволичения. За живота на една от най-обичаните актириси през миналото столетие – Роза Попова. И за още твърде много неща.

„Факел eкспрес”, щанд №449


В шапките има нещо магично – шапката, която говори, която те прави невидим, или онова бомбе на Сабина от „Непосилната лекота на битието” от Милан Кундера, завещано ѝ от дядо ѝ и захлупващи света – всички те носят своето вълшебство. А най-перфектната шапка е… „Шапката на Митеран”.
Романът на Антоан Лорен е красиво малко бягство по улиците на Париж с намерено петаче в джоба. За късмет.
„Животът на насекомите“ от Виктор Пелевин, за жалост, е любопитно, но непаднало ми насърце книжно приключение.

„Фама”, щанд №107

„Да застреляш слон”от Джордж Оруел – непрочетено, но предстоящо заглавие.



„Хермес”, щанд №327

Книжната обиколка завършва с „Истории за лека нощ за момичета бунтарки” на Елена Фавили, Франческа Кавало – книга с истории за всички момичета бунтарки, за които може да се сетите.





„Невидимите градове” от Итало Калвино – празник на фантазията

Малко преди брилянтната „Ако пътник в зимна нощ” Итало Калвино създава „Невидимите градове” (изд. „Колибри”, 2018; превод: Божан Хрис...