понеделник, 24 септември 2018 г.

„Докато лежах и умирах“ от Уилям Фокнър


Да овладееш живота и смъртта чрез езика е нелека задача. Особено когато понякога езикът не иска да излезе от  границите на думите.

уилям фокнърНе е такъв случаят при неиздаваната на български досега  „Докато лежах и умирах“ от Уилям Фокнър (изд. „Колибри“, 2018; превод: Рада Шарланджиева). 

Осцилирайки около тъжното деветднеевно пътуване на едно семейство, което иска да погребе починалата майка в града така, тя се превръща в поток на съзнанието и  впечатляващ литературен експеримент.

 В около 60 малки гледната точка на всеки един от персонажите определя историята и създава няколко различни наратива. Езикът в ръцете на Фонкър е инструмент и единствено изразно средство, чрез което да се създават събития, рисуват черти, мимики и жестове и определят посоки.


Фокнър създава реалистични герои – хора, от които световният ред не би се заинтересувал на пръв поглед, но които са онези носители на поетиката на ужаса и безсилието, които успяват да преминат отвъд метафизичните измерения на морал и религия.
„Помня как на млади години вярвах, че смъртта е телесен феномен; а сега зная, че е просто функция на духа – и то на съкрушения дух. Нихилистите казват, че тя е краят; фундаменталистите, че е начало; а в действителност смъртта не е повече от изнасяне на наемателя или семейството от квартирата или града.
Човешката емоция и родовата памет са основните смислови гнезда на тези миниатюрни изповеди:
„А и животът не е създаден да е лек за хората: иначе нямаше да имат причина да са добри и да умират.“
Кратък, сбит, на моменти дори мъчителен – разказът на Фокнър плете стоманените нишки на една абсурдна реалност, която не се интересува от готовността на човека за едно или друго фатално събитие.

Макар „Докато лежах и умирах“ да не е най-лесната за преглъщане творба на автора, тя със сигурност не отстъпва на „Врява и безумство“, „Светлина през август“ или разкази като „Слез на земята, Моисей“. А прекрасното издание на „Колибри“ е единственото, което книгата би могла да заслужава.



неделя, 2 септември 2018 г.

„Каменното ложе“ от Маргарет Атууд


маргарет атуудСлед антиутопията „Разказът на прислужницата“ канадската писателка  Маргарет Атууд скача в сенчестите води на разказа. Оказва се, обаче, че е достатъчно умел плувец.

„Каменното ложе“ (изд. Orange books, 2018 г.; превод: Надежда Розова) ще ви изненада с 9 лукави истории, от които няма да научите как да спогодите гаден номер на колегата си в офиса, но пък ще научите, че е напълно възможно да убиете някого на Антарктика  със строматолит, датиращ отпреди почти 2 милиарда години.

Първите три  разказа – „Алфландия“, „Привидение“ и „Смуглата дама“ създават първоначалното впечатление, че изданието е цикъл от сюжети, които са взаимосвързани. Пътят на героите от една история е невъзможен без случилото се в друга.

каменното ложеМоже би именно заради пряката обвързаност на тази троица с литературния свят, тя си остана мой фаворит до края на сборника. И неизбежно ме накараха да се замисля колко внимателен трябва да бъде човек, пишейки нещо. Защото писаното остава. И понякога променя съдби.

Литературата като начин на живот присъства почти във всяка една история на Атууд. Само че тази литература често е фатална, изобретателна метафора на един по-мрачен свят, в който всичко е възможно. Криминални, невероятни, страшни, комични или трагични – ситуациите, в които ще попаднете между тези страници винаги са свързани с опит за лукавство. В цялата му многоспектърност. И излишност.

Интелигентно написани, но без да елитарничат ненужно, динамични, добре построени и увлекателни, разказите в сборника създават перфектна амалгама от абсурдност и хипертекстуалност. Външните препратки към имена от световната литература и история, както и актуалността на проблемите, които Атууд засяга, са хомогенно вплетени в добре структурирани и вълнуващи сюжети, които само привидно водят наникъде.

Каквото и да си мислите след прочита на това ревю, със сигурност си заслужава да се запознаете с леко смахнатите, чудати, но безкрайно симпатични герои на Атууд. А изданието на „Orange books” ще ви донесе само допълнително удоволствие от изживяването.





Книговодител: Зимен панаир на книгата 2018 г.

Честито, книжни хора! Започна най-истеричната седмица за всички четящи.  В този алтернативен книговодител съм се постарала да обиколя п...