събота, 14 април 2018 г.

„Как да избираме козметика“ от Надя Йорданова – за кожата извън митовете и рекламата



След около 5 години обиколки на дерматологични кабинети, близо 4000 лв. пръснати на вятъра за козметика и лекарства, със сигурност бих могла да напиша книга „През огледалото и какво откри Темз там“.

Вместо това, обаче, Надя Йорданова спестява подобно начинание на почти всяка дама/господин, сблъскал се с подобни проблеми, и пуска нишката на Ариадна, чрез която излизането от лабиринта на многобройните реклами, сложни наименования е не само мираж.

От това какво със сигурност не работи и как все пак да успеем да помогнем на кожата ни в борбата ѝ с естествените процеси, вредните външни фактори, а и неподходящата козметика – „Как да избираме козметика“ съдържа подробна и логично подредена информация, без да претендира да предлага универсални и магически решения.

Какво ще откриете вътре: какво е устройството на кожата и защо трябва да го познаваме, как да определим типа кожа и кои са факторите, които определят „стоте лица на нашата кожа“, общи насоки за грижата към кожата, основните съставки на козметичните продукти и кои са най-разпространените нефункционални козметични съставки; как да разпознаем подвеждащите изрази в козметиката и какво точно са това кожните раздразнения, алергени и комедогени.

Изключително ми допадна разбиването на митовете около много от най-рекламираните като „спасители“ вещества. Почти всеки е чувал за хиалуроновата киселина, но не всеки е наясно, че тя само запълва бръчките, а не ги „лекува“ и при спирането на използването на съдържащия ги продукт, те се повяват отново. До тук с половината антиейдж продукти. J

„Как да избираме козметика“ е по-скоро практично ръководство, което е задължителната подготовка преди да се окажете сами пред щандовете в аптеките, дерматологичните кабинети или козметични такива. И най-важното – Надя ще ви помогне да се включите в играта на шах в Огледалния свят на козметичната индустрия, като всяка глава от тази книга е един успешен ход напред. До превземането на царицата – красивата кожа.

Представянето на книгата е тази вечер (14 април) от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото“. Съвсем наясно сте, че това не е лична консултация, но пък със сигурност ще е полезна среща и съм убедена, че Надя ще разкрие още неща, които не е поместила в книгата. Така че – ще се видим там!


вторник, 10 април 2018 г.

„Забранете тази книга“ от Алън Грац


„Забранете тази книга“ от Алън Грац (изд. „СофтПрес“, 2018; превод: Елена Павлова) е за всички онези „фантасмагории“, „измишльотини“ и други такива, които са ви забранявали или забранявате, за които повдигате вежди и казвате „младото поколение чете само глупости!“, но пък са допринесли да сте това, което днес сте.

Една по една книгите от училищната библиотека в „Шелбърн“ попадат в списъка на забранени книги, които загрижена майка, член на училищното настоятелство създава. Една по една те намират своя нов дом в шкафчто на Ейми Ан – кротката и изпълнителна кака на две по-малки сестри, която намира своето собствено спасение само в света на книгите.

И като по правило забраната пробужда желание. БШЗК – Тайното общество, което Ейми Ан,
Ребека и Дани заформят –  пробужда небивал интерес към кориците, към които иначе навярно малко от възпитаниците на „Шелбърн“ биха посегнали. Бунтът е негласен, но неизбежен.

Неудобни срещи с писатели, фалшиви корици и имена, подозрителни съученици, които сякаш издават всяко действие на БШЗК на врага – на плахата Ейми Ан, „отраканата“ бъдеща адвокатка Ребека и на красивия Дани не им е лесно и се налага да бъдат все по-изобретателни в укриването на забранените заглавия.

Но като всяко прекрачване на правилата, без значение дали са справедливи или не, и това носи своите последствия. И едва неволята на хаоса, който Ейми Ан, без да иска, създава, я принуждава да говори.

„Забранете тази книга“ е може би детска книга. Може би на места сюжетът е по един сладък начин предвидим. Но както при всички останали детски книги в нея възрастните биха открили скрити, но не по-малко важни послания – за сляпото следване на нечие мнение – къде от незаинтересованост, липса на интерес или спокойствието, което прехвърлянето на отговорност носи; за свободата на избор; за разликата в гледните точки, което невинаги е лошо; за личното пространство и за смелостта да се защитиш.

В едни доста бурни времена на всемогъщия интернет, в които всеки може да каже каквото си пожелае на социалната си стена, без да се замисли за последствията, простичката трактовка звучи убийствено:
Всеки има правото да тълкува една книга както си пожелае. Онова, което не би трябвало да прави обаче, е да казва на останалите, че неговото тълкуване е единственото възможно.“
А фактът, че книгите, за които Грац пише, са били в един или даден момент забранявани и „преразглеждани“ от американските библиотеки, повдига въпросът: книгата ли прави човека лош или тя е просто (криво) огледало на нас самите в някой момент от живота ни.

Важни два часа преговор (толкова ще ви отнеме прочитът). За толкова много важни неща. И казани на един по-чист език  детския.

Оформлението на българското издание е просто чудесно. Така че поздравленията отиват и за изд. „СофтПрес“!

„Прекалено шумна самота” от Бохумил Храбал

Самотата има аромат. И той е на гниеща хартия. На обречени на смърт редове. И на тишина. „Прекалено шумна самота” от Бохумил Храбал (...