сряда, 8 юни 2016 г.

Да се намериш в „Бруклин" от Колм Тойбин

         
  Има нещо привличащо в историите, чийто край можеш да предвидиш. В онези истории, които знаеш още на първа страница, че си живял, обходил, но въпреки това преоткриваш отново и отново.
            „Бруклин“ от Колм Тойбин (издателство ICU,2016; превод: Бистра Андреева) е една такава история. История-мост между решенията и бягствата ни и разказ за пътя на носталгията.
            Главната героиня Ейлиш е ирландска девойка, преживяла войната и от чийто праг започва дългият и труден път на... завръщането. Събрала света си в куфар и избягала далеч от родното място в търсенето на нов смисъл и преспектива, тази деликатна и наивна девойка влиза под кожата на читателя със стеснителността си, кара го да  я заобича, будейки искрено раздразнение с откровената си непригодимост към света и липса на гъвкавост.
            Ирландия през 50-те не е по-различна от повечето места по света в този период – следвоенно, протяжно и несигурно време, в което надеждите тепърва се пробуждат. От безперспективното бъдеще през морската болест до носталгията по дома – попаднала в Бруклин, без познати освен един свещеник, затворена в миналото, Ейлиш е разкъсана между няколко скрички, все започващи с бол–ка.

Поболяла си се от носталгия по дома, това е. На всеки се случва. Но минава. При някои по-бързо, отколкото при други. По-тежко от това няма. А решението е да има с кого да си говориш и да не оставаш без работа.
            Животът на емигранта, без осмислянето на деня от познатата реч и топлата прегръдка на дървото пред прозореца на детската стая, е ежедневна битка със себе си – да не забравиш откъде се минаваше по този път, да не се изгубиш, да намериш някого, с когото да поговориш и той да не е в твоята глава. Битието извън собствените граници носи една жестока свобода, от която лъха на страх и липси; но и на пренаписване. След това идват изборите. И строенето на нови въздушни кули.
            Тойбин разказва тихо; показва и рисува мостове. Действието на „Бруклин“ е забавено, а темпераментът на творбата е в хармония със спокойствието на главната героиня.
И макар предвидимостта на действието да дразни мъничко, а  пасивността на Ейлиш да има способността да вади от равновесие по-хиперактивните читатели (признавам си), тишината, с която тази книга е изпълнена, об-вързва, при-вързва към себе си.
            Дори да не е една от най-великите фикции, на които може да попадне човек, „Бруклин“ от Колм Тойбин е от онези романи, които знаеш още на първа страница, че си живял, обходил, но въпреки това преоткриваш отново и отново. Браво на ICU и на преводача Бистра Андреева, че са поканили българските читатели на разходка. Из себе си.

           

           P.S. Премиерата на книгата е днес, 8 юни, от 19:00 часа в +това, София. Ако ви се отскача до Бруклин, наминете. 

неделя, 5 юни 2016 г.

„Метро 2035" от Димитрий Глуховски – доброто продължение

               Вероятно няма по-приятно усещане от това на удовлетвореност след сблъсъка с продължение на любима научна фантастика. След като „Метро 2034“ се оказа твърде незадоволителен нов метросвят, третата книга от поредицата – „Метро 2035“ от Димитрий Глуховски (изд. Сиела, 2016; превод: Васил Велчев) възкресява Артьом и ако не може да се мери с дълбочината и логичността на „2033“, то поне придава плътност на един от възможните развои на историята.

                Човечеството е погребано под руините на Москва. В тази апокалиптична вселена мракът хапе човечността по-яростно, а битките на крайните идеологии със здравия разум понякога се оказват фатални.
                Главен герой в „Метро 2035“ отново е сталкерът Артьом, спасител на метрото от черните и герой от битката за бункер Д6. Сенките на миналото задушават всеки опит за нормален и спокоен живот, а угризенията на съвестта водят противно на обичайното единствено нагоре – към повърхността и сред руините, където Артьом търси радиосигнал от други оцелели.  Омир, странен старец, му дава следа, водеща навън. И илиадата между комунисти и нацисти започва отначало. На повърхността битките не са спестени, а строгостта на тунелния живот – още по-безкомпромисна. 
                Впечатляващо е умението на Глуховски да си играе със интертекстуалните връзки. От избор на имена на героите до структура, „Метро 2035“ е сложна алегория на съвремието, но и препратка към исторически събития, игра със старогръцките митове и легенди. И макар фабулата със сигурност да не може да стигне висотата на „Метро 2033“ и да страда от логически пропуски, Глуховски е успял да съчетае екшъна, фантастиката и острата социална критика по един жесток и откровен начин.
                Роман за извращенията на властта и безумията, до които могат да доведат крайните идеологии, „Метро 2035“ е многопластово четиво, в което свръхсмислите се преливат, а личната позиция на автора за политическите избори на Русия и на Европа дърпа юздите на действието. Неслучайно Артьом се завръща там, където някога е намерил смъртта. Колелото на историята се върти, без да внася необходимата промяна, а тунелите на метрото остават все така неприветливи за човешкото:
„Тунелите бяха тъмни, страшни, от тях струяха ручеи подпочвени води, които във всеки момент можеха да разкъсат чугунените люспи на тюбингите и да погълнат цели линии. От ручейчетата се надигаха изпарения и студената мъгла не позволяваше на светлините на фенерите да проникнат надалеч. Тунелите  не бяха създадени за човека, това беше сигурно, а човекът не беше създаден за тунелите.“
                Прецизен в детайлите,  Глуховски все пак има странен подход към обратите. Някои завои в действието все още остават необясними за мен – твърде разточителни и твърде разводняващи консистентността на историята. Многоточията и разпокъсаните мисли също биха могли да бъдат редуцирани, макар да смятам, че Ганка Филиповска се е справила относително добре с редакторската работа.
                Игра на тронове с конците на властта и  фенско продължение на една от емблематичните за съвременния жанр творби, „Метро 2035“ е остра политическа реакция на руската действителност, която въпреки минусите си ще зарадва почитателите на Глуховски и ще събуди любовта към мирковселената у онези, които за пръв път ще се сблъскат с нея.