На живо от 42-ия Софийски международен панаир на книгата

             

  На пролетния Софийски панаир на книгата отсъствах физически. Не знам дали си спомняте, но тогава си представях разни неща, които евентуално биха ми се случили там. Ето че вече от един ден те ми се случват вече и в реално време, а това е повече от прекрасно (поне засега не ме болят кръстът и краката толкова много, така че съмвсем не съм мърмореща).

         На 09.12.2014 г. в 10.00 вратите се отвориха. И заваляха не само снежни и мокри целувки, но и книги. Затова в два последователни дни ще ви въведа в Софийските (книжни) потайности със заглавията, които може би бихте искали да видите в библиотеката си.

         Обичам симетричните неща. Такива, които следват някаква логика. Този път,обаче, няма да направим разходката от последен до първи етаж и обратното, а от щанд номер 1 за мен, защото на него прекарвам повече от половината си ден. И защото там още вчера се срещнах с някои от вас, а това бяха повече от очарователни запознанства.

         И така... добре дошли в...

Света на смеха и забравата на ИК „Колибри“ – Щанд  №315

         Ако трябва да изреждам най-любимите си заглавия от това издателство, със сигурност списъка би бил дълъг и бихте ме обвинили в опити за реклама. Знам, обаче, не бихте ме и обвинили в подобно нещо, защото вече сте чули репликата на панаир от мен „Залагам си главата за тази книга, може да дойдете да ме биете с нея, ако не ви хареса.“ С увереността, че няма да ме биете, препоръчвам горещо

 „Завесата“ от Милан Кундера е лилава елегантност, с която можете да зарадвате библиотеката си. За нея вече писах, но цялата поредица от Кундера, която издателството издаде с твърди корици (макар да не съм писала ревюта за всички от тях освен за една от любимите ми книги – „Непосилнаталекота на битието“ – заслужават специално внимание, защото това е просто Кундера и неговите философски егоцентризъм и тъга са прекрасни.

Освен това не мога да изпусна класици като Джералд Даръл със заглавията „Филе откамбала“, „Срещи с животни“, които със сигурност ще засмеят вашата коледна вечер. Към този списък на интелигентни и забавни книги трябва да прибавя „Годината на дивия заек“, както и „Мелничарят, който виеше срещу луната“ на Псаалина.

Обещах си тук да бъда кратка, защото иначе няма да мога да ви препоръчам нещо друго като дойдете да ме видите да изпием по бира на щанда (да, с бройките на А. Шпатов, подаряваме и бири), затова слагам тежката точка върху „Колосът от Маруси“ на моят любимец  Хенри Милър и „Кръвта на другите“ на Симон дьо Бовоар, като след това, естествено, лековато ви намигам с „Вила с басейн“ от Херман Кох.

Така, надух ли ви главата? Да се рпрехвърлим на...

Класата на “Алтера”, щанд №Б6

Хронологически погледнато, точно в навечерието на Панаира получих един прекрасен подарък – „Влюбванията“ на Хавиер Мариас. Ревюто ми за тази книга предстои, но засега представлява истинско удоволствие, а корицата, дело на Капка Кънева, те кара да се влюбиш (май пропуснах пак да благодаря на страхотните приятели, които имам и които ме поглезиха без повод).

Освен това викторианският и дълъг роман „Крадлата“ от Сара Уотърс няма как да не ви накара да усетите Коледата по друг начин, а ако се спрете на „Правек и други времена“ на ОлгаТокарчук, която тази есен бе в България, съвсем ще изгубите представа за времето.

Като ще е Коледа, идете при...

“Жанет 45″, щанд №325

         В този ред на мисли, жива и здрава да е Зори (доскоро и Мила), превръщайки всеки месец в своебразно чудо. Сумарно тази година изчетох неимоверно много неща на „Жанет 45“. Толкова много, че някои ще реши, че съм пристрастена към...

„Брачната фабула“ на Джефри Юдженидис или към „Бели зъби“ на Зейди Смит.

Защото съм стояла будна с тях, както и с „Обратната страна“ на Радостина Ангелова или пък „Една и съща нощ“на Христо Карастоянов. Истината, обаче, е, че моята неразбрана любов остана в „Пътуванепо посока на сянката“ от Яна Букова и „Изплези си езика“. А сега съм подхванала една Туве Янсон и един Албахари. Така че коледата пак ще е жанетска.

         На езика ми беше и почти щях да забравя, че на щанда на „Жанет 45“

може да откриете

Най-докосващите книги на „ICU”, щанд 325

         И респектиращата ме до дъното на сърцето ми Невена Дишлиева-Кръстева да ви покаже „Как наказва Бог“ поКатерина Костова-Клемър, като ще искате да ви накаже пак и с по един от „Слънчогледи за Мария“ на Керана Ангелова.

         А от понеделник обикалям и търся

ИК „Панорама“, щанд междуетажен и винаги бягащ от погледа

         Както знаете, това издателство ми е слабост. Защото издава книги, които те карат да повярваш, че съществува любов от пръв поглед, когато...става дума за книга. Не само стилните корици, обаче, заслужават внимание. А тази година с „Лудата седморка“ наРоберто Арлт и уникалната корица на „Баба Яга снесла яйце“, смятам, че те надминаха себе си. Е, „Панорама“, съжалявам, сами си вдигнахте летвата. Умната какво следва сега.

След тях идва ИК „Леге артис“, щанд №А2

         Tе са прекрасни и сами по себе си не се нуждаят от представяне. Тук бих се спряла заради Ромен Гари. „Лиричните клоуни“ ме разплака, а пък „Обещанието на зората“ в преиздадената си версия окончателно прелъстява.

Тихият “Лабиринт”, щанд №411 – моят нов прелъстител

         Като говорим за омайване, ИК „Лабиринт“ ми скриха шапката. Първо, „Записките на Малте Лауридс Бриге“ е една от най-естетически издържани книги, които съм чела. Второ, много съм тъжна по този повод, защото ми я откранаха във влака. Трето, всъщност, много се радвам, че ми я откраднаха, защото някой друг ще се докосне до магията Рилке. Четвърто, „Август“ и „Стоунър“ на Джон Уилямс изненадват в своето съвършенство, а „Малкият крал Декември“ е книжа, която с радост препрочитам. Като „Малкият принц“ на Екзюпери. И тук придружено с красиви илюстрации и едно прекрасно издание.

         А сега съвсем не знам накъде, може би ще полетим с ...

„Хермес“, щанд №326

От които вече прегърнах „Чочарка“ на Алберто Моравиа, а сега със сигурност имам преиздадената „Отвъд“ и „Лавина“ на Блага Димитрова. Задължителни са и "Калуня-каля" на Георги Божинов, който се очертава един от най-силните романи за годината, както и "Проблемът (на) Спиноза" на Ървин Ялом.

         Има нещо обаче, което ми тежи. Това са

“Еднорог”, щанд №309

                                                       

         с тяхната чутовна Дона Тарт и „Щиглецът“, ревюто ми за която трябва да излезне до края на седмицата. Но щом я има тук, схващаме, че трябва да се възползвате от отстъпката, защото си заслужава. И не само.

Но за да не останем с тежки мисли,  към

“Милениум”, щанд №101

и усмихнатата Ники Руева. Тя ми препоръча „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ на ЕмаХупър, както и цялата поредица Амос Оз, за което трябва да съм й дълбоко признателна. Сега аз ги препоръчвам и на вас.

И понеже ставам много сериозна, настъпвам с тежката артилерия и опасния чар на двама наши книжни люде. Безспорно, ако искате да ви се усмихват мили левенти, отидете първо на щанда на

Ozone.bg, щанд №320,

Където Благой Иванов най-безцеремонно ще ви ограби, докато вие си купувате всички дебели издания на ИК „Изток-Запад“, сред които класици като Е. А. По, „Златната клонка“ на Джеймс Фрейзър, „Коледна песен“ на Дикенс и други. Наред с тях се нареждат и „Дракони в райската градина“ на Карл Сейгън и „Градът на крадците“на Дейвид Бениоф, както и дълбоката „Преоткриване на крилете“ на Сю Монк Кид . В унисонс с „Хобит“-настроението на феновете на Толкин, там е и „Сивият път“ – едно своебразно продължение на „Властелинът на пръстените“, но от български автор.

По-надолу по етажите са и

„Парадокс“, щанд щанд Б12

Там Райчо Ангелов ще ви подмлади с най-вдъхновяващата рок Библия – „Цветя от краяна 80-те“. Това издание, с тези фотографи, ще ви накарат да мечатаете за лято, но със сигурност ще повдига настроението ви през студените зимни вечери. Просто защото носи топлина и свобода със себе си.

        

“Софтпрес”, щанд №111

Панаир без Мила Ташева не е панаир. Тя е прекрасна, чаровна и знае повече за новите автори на световно ниво от всички нас. Защото сте ми симпатични, бих ви препратила към нея, за да може да ви накара да се почувствате „Напълно изгубили себе си“ от Карън Джой Фаулър, което си е малко психологическо удоволствие и ще ви засрами, ако на предните два щанда сте почувствали животински инстинкти (като например, заляла ви е вълната цинизъм на последните двама левенти).

“Сиела”, щанд №107

         Имат по-скоро няколко предстоящи проекта, които очаквам с нетърпение, но като цяло, при тях ще преоткриете нежността на „Човек на име Уве“ на Фредрик Бакман (книга, която горещо препоръчвам), а в рафта за четене се нареди от този петък и една „Кървавата шапчица“ на Анджела Картър. Не зная дали тя или „Шест разходки в горите на измислиците“ на Умберто Еко ще вземе призът книга на следващата седмица.

         Подходящи коледни подаръци, макар и не от последното полугодие, намираме и при

“Прозорец”, щанд №212

С „Облакът Атлас“ на Дейвид Мичъл;

“Ентусиаст”, щанд №202

С „Нощем с белите коне“ на Павел Вежинов;

“Факел eкспрес”/”Весела Люцканова”, щанд №421

Защото там, наред с прекрасните „Бийтълс“ и „Полубрат“ на Ларш С. Кристенсен, може да намерите и Ново издание на “Терзанията на цар Соломон” на Ромен Гари.

Не на последно място "Ерго" са някъде на четвърти етаж, лесно ще забележите "Дъска по морския пясък" на Екатерина Григорова.

И тъй като не съм тръгнала все още да обикалям из щандовете, след около няколко часа ще се впусна в търсене на ИК „ДА“, издателството за поезия, защото там си струва да се открият най-последните ми находки „Скъпа госпожо Шуберт...“ на Ева Липска и „Навътре“ на Стефан Иванов, чиито ревюта трябваше да пусна тази седмица, но панаирната треска започна от рано.

С тези близо седем страници смятам да ви оставя малка изненада с второ продължение от диренията ми на 42-рото издание на Софийския панаир на книгата. А ако ви срещна някъде из етажите на НДК, не забравяйте, че кафето е неизбежно.