Да се загубиш в лабиринта на Пролетен базар на книгата 2015

         

  Тази година Пролетният международен панаир на книгата съвпада за мен с толкова много задължения, че нищо чудно още днес да ви посрещна с тъмни кръгове под очите на щанда на ИК „Колибри“ (обещавам поне роклята ми да не е изцяло тъмна). Ето защо съвсем нахално ви предизвиквам да се изгубите в лабиринта на НДК и да решите с мен веселия книжен пъзел, като подаръци ще има поне за един от сърце и под формата на книжен медальон с лик на любима книга. Единственото, което трябва да направите е да напишете под коментар до   24.05. (ден последен за всички книжни рицари, бродещи из НДК тази седмица), има ли книга, до която стигнахте чрез този книжен лабиринт.

            Ако имате нужда от помощ все пак, можете да ме откриете при...

ИК „Колибри“ – Щанд  №315

            Няма как, за мен всички пътища започват тук, затова не са малко книгите, за които мога да ви разказвам протяжно и надявам се не-до-там-досадно-и-отегчително. В интерес на истината, 2015 стартира с важна от профеисионална гледна точка, а и галеща фенското ми сърце книга, а именно –„Синята брада“ на симпатичната Амели Нотомб (че даже по неволя и в тийзъра й се появих), ето защо и с открехването на нейната врата стартирам страстването из лабиринта на новите страници. След това препоръчвам завой към смеха с „Неграмотнотомомиче, което можеше да смята“ от Юнас Юнасон и със „Зверове в звънарната ми“ от Джералд Даръл, докато не стигнете до ъгъла на „Вълшебникът“ Набоков, който евентуално може да ви спаси от „Нерон, кървавият поет“. Само внимвайте да не се окажете загубени из „Събрани разкази“ от Труман Капоти, защото там краят винаги е неочакван. Издавам, че скоро се задава нов Кундера, така че „Непосилнаталекота на битието“ е magnum opus-ът, без който е почти неразбираемо как сте се озовали в този блог.

            Точно след „Колибри“ може да се окажете на пътя на Зори от

“Жанет 45″, щанд №325

                Тук възможността да се загубите сред добри заглавия също бързо надскоча смисловото си значение и се превръща във факт. Признавам, че съм много грешна заради бавния ми прочит на „Три тъжни тигъра“ на Инфанте, но пък със сигурност мога да ви гарантирам, че със „Смяна на огледалата“ от Аксиния Михайлова, без да подминавате „Кучки вероломни“ на Роберто Боланьо ще постигнете до абсолютно преливане на една феерия от светове и заговорите на езика на „Егон и тишината“ от Емануил А. Видински, а защо не и в "NW" от Зейди Смит.

            Покрай цялото това набъбване на бездумието, на същия щанд

ICU, щанд №325

Ще отклони погледа ви от обозримото, за да ви срещне с английската авторка от индийски произход Прия Базил и само чрез „Загадъчната логика на сърцето“ ще намерите пътя обратно към себе си.

            Точно срещу тях

Ozone.bg, щанд №320

         И издателство Deja Book ще се опитат да ви докарат кошмари (в хубавия смисъл на думата), като ви поканят на лична аудиенция с първото събрано в един том издание на „Дракула“ от БрамСтокър.

           

Тотална тяхна противоположност са

„Хермес“, щанд №326

            Които ще се опитат да ви отправят на едно „Пътуване към себе си“ през „Лавина“ и докато не стигнете до „Отклонение“. Всичко това от обичната ми Блага Димитрова.

                Нежна революция направиха и 

„Бард”, щанд №324

Защото по неведоми пътища ме накараха да яхна пак фентъзито с красивата приказка на Джордж Мартин „Леденият дракон“.

Ако ме попитате обаче къде най-често се губя, то отговорът е

ИК „Панорама“, щанд 107  и винаги бягащ от погледа

Слабост и това си е. Още повече, че тази година „Панорама“ изненадват с гост – Игор Щикс идва за премиера на страхотната си книга „Елияховият стол“, за която ще ви разкажа малко по-късно тази седмица и дори се надявам да се домогна до автора за автограф. И дори това заглавие да ви е познато, сигурна съм, че извън полезрението ви е най-новото заглавие на издателството – „Бар Флобер“ на Алескис Стаматис – елегантен интелектуален трилър в търсенето на един писател.

            Най-хубавото е, че освен книги на „Панорама“ на щанда ще може да се загубите и в „Пътища в нощта“ и да се срещнете с „Призракът на Александър Волф“ от Гайто Газданов, а Даря от издателство „Аквариус“ ще ви зарази със слънчева строгост.

            Продължете по пътечката до

„Парадокс“, щанд щанд Б12

            Все още не съм дочела „Крематорът“, но сравняват Фукс с Кафка, което може да е най-голямата лъжа, но може и да се окаже вярно. За всеки случай, тези дни съм в приключенско настроение и смятам да ги проверя. Ако не, пак ще помоля  за „Цветя от края на 80-те“. Просто този албум няма как да не бъде подарен на поне още един човек.

            Един книжен лабиринт не може да съществува без

„Лабиринт”, щанд №105

       

  Изминалата година бе изключителна за издателство „Лабиринт“. Те не само предложиха на читателите „Светилата“ в един изключително изпипан и издържан вид, ами прелъстиха с „Игра и забава“ на Джеймс Солтър, а след това оставиха без дъх с „Остатъкът от деня“ на Казуо Ишигуро. И макар „Погребаният великан“ да не ми бе любима тази корица, плюс бързината, с която пуснаха изданието на пазара – просто няма как да не ги нахвали човек.

            Докато се намирате в тази част на книжния ми пъзел, отскочете до

ИК „Леге артис“ , щанд №310

          

  Макар погледът ви веднага да попадне на Ромен Гари и „Обещанието на зората“, по-скоро този път съм склонна да препоръчам към експеримент с “Папагалите от площад Арецо” на Ерик-Еманюел Шмит.

                                      

  Еднорог”, щанд №309          

                                                       

         с тяхната чутовна Дона Тарт. „Щиглецът“ и „Тайната история“ са книги, които дълго ще помните. Не само заради дебелината.

“Милениум”, щанд №101

            Допълват с щрих от вечния Валери Петров и „Песнички,събрани от сцени и екрани“.

“Изток-Запад”, щанд №210

            Както виждате, аз наистина не обичам подредеността, затова ви изпращам на втория етаж при симпатягите от „Изток-Запад“, а после ще ви сваля отново на първия. Но преди това трябва да се видят „Метаморфозите“ на Овидий, както и „Сън в алени покои“, „Превъртане на световете“ от ГеоргиРупчев. А ако поезията ви идва достатъчно (не знам как може да се случи), прочетете „По-добрите ангели на нашата природа“ на Стивън Пинкър.

“Труд”, щанд №204

И докато съм на вълна нехудожествена литература, добавям като поредно парче към пъзела “Световният ред” на Хенри Кисинджър, която скоро трябва да нарамя под ръка (но не за изпит).

„Рива“, щанд 314

Съвсем не се загледах вчера, докато редяхме книгите, кой е номерът на щанда на издателство „Рива“. По-скоро бях заета да им завиждам за прекрасните библиотечки, които имат. Затова днес най-нахално ще отида да си поговоря с тях, а по пътя ще си купя „Стълп от прах“ на вечния Борис Христов, ще поточа (с извинение за израза) лиги по „2666) на Роберто Боланьо, както и на намалените им заглавия.

„ФАМА“

„Фама“ пуснаха наскоро „Под покривите на Париж“ от Хенри Милър. Все още не съм се сдобила с нея, така че това е удачен повод купчината с книги на нощното ми шкафче да стане застрашителна. „Фама“ като цяло имат чудна подборка за литература, така че наистина, наистина трябва да бъдат преоткрити.

“Ибис”, щанд №301

Предлагат нова книга на Лъвкрафт,  така че фенове, тръгвайте натам.

“Софтпрес”, щанд №115

       

     Ако вече сте напълно изгубили себе си, предлагам ви да се спрете при „СофтПрес“, които ще дообъркат вкусовите ви рецептори. Вече нямам търпение да държа „Писма до мъртвите с любов” на Ава Дилийра“, където всичко започва с Кърт Кобейн, а стига до Елизабет Бишъп. Да си призная, аз вече я прочетох и ще ви разкажа за нея в петък, но пък нямам търпение да я дам на 18-годишната си сестра, луда фенка на Nirvana.

А така и така сме на тема изкуство, за да преминете по-леко, но интелигентно през Панаира „Убийството на художника“ (Луиз Пени) ви е гарантирана.

“Сиела”, щанд №111

            „Сиела“ този панаир са смокинята, която не мога да пропусна по пътя си. „Стъкленият похлупак“ на Силвия Плат, както и „Само живот“ на Алис Мънро“  са, са, са. А „Светлината, която не виждаме“ има чудна корица за книга, взела „Пулицър“.

Продължавам по пътя към

“Факел eкспрес”, щанд №421

“Избрани съчинения” на Даниил Хармс е издание, което отдавна е грабнало погледа ми, така че подозирам, че зад корицата му се крият чудесии. Още не съм го прочела, но пък такава визия ме купува веднага, особено след като прочетох няколко откъси от нея.

„Критика и хуманизъм“ – Б/17

            Само заради „Избрани стихове“ на Рьоне Шар не може да ги пропуснете. Това е.

            Накрая завършвам с два по-скоро албума, отколкото книги, които обаче са ужасно красиви

„Когато искам да мълча“ на издателство „Точица“ е приказка за малки и големи, а „Хеликон“ все пак ме спечелиха с изданията за Алиса с илюстрации на Ясен Гюзелев. В Нощта на музеите в София имах възможност да посетя негова изложба в Софийска градска художествена галерия и бях впечатлена от силата на детайла му.

      Толкова от мен, че закъснявам за смяна. Със сигурност съм забравила някое парче от пъзела на този панаир. Затова вие се губете, намирайте своите заглавия и ми пишете. Бягам, че ще закъснея за смяна.